За мен

Здравейте приятели, наскоро проверявах хороскопа си и в него се казваше, че сега е отличното време да започна да  водя готварски блог. Аз прецених възможностите си и въпреки че никога не съм смятала, че много ме бива в готвенето, реших да си дам шанс. Затова в момента тече усилено изследване на тази област и искрено се надявам, че ще успея да надхвърля очакванията си и да направя този блог ваше любимо място. Тук заедно ще се учим, ще грешим, ще се забавляваме и ще пробваме нещо ново всеки ден. 

 Казвам се Марина и съм на 21 години с тенденция да се увеличават. Уча в Университетът за национално и световно стопанство, специалност международни отношения. Имам високо ниво компютърна грамотност,  високо ниво на графичен дизайн и втора степен системно програмиране, което със сигурност ми помага много в живота, но не мога да си представя да прекарам остатъка от него, занимавайки се единствено с това. Няма да съм аз.

Обичам да пиша и тази година успях най-накрая да завърша първата си книга, която е сборник от мои разкази и стихове. Семейството ми не е голямо, но е сплотено. Родителите ми са чудесни хора, а сестра ми е слънчице през по-голяма част от времето. Обвързана съм и ТОЙ е едновременно любовта на живота ми и най-добрият ми приятел. Приятелят ми е моето вдъхновение да пиша и да живея. Да кажа, че го обичам е твърде малко.  Имам и куче - кокер шпаньол, кръстено на един от любимите ми телевизионни сериийни убийци - Декстър. Въпреки името си гарантирам, че е едно доста умно и добро куче.  Както вече разбрахте гледам сериали. И то много. Почти няма сериал, на който не съм му дала шанс. Филми също гледам. Мисля, че работата е много сходна със сериалите.

Чета много. И все нямам място за книгите си. Харесвам много книги, но малко печелят сърцето ми. Криминалния жанр е сред фаворитите ми, но не се ограничавам само с него. Класиките са другото нещо, без което не мога. Колкото и пъти да прочета "Да убиеш присмехулник" все ще намеря нещо заради което да се върна отново при нея. Брилянтна книга. Както и "Параграх 22". Но там е друга работата.. В момента чета "Пътеводител на галактическия стопаджия". Учила съм актьорско майсторство и съм играла в народния театър "Иван Вазов". Бях запалена и ми се отдаваше, защото имах развито въображение и невероятния талант да си уча бързо думичките. Но после пораснах и реших, че нямам време да продължавам с това си хоби. 

През 2010 година започнах да посещавам редовно приют Богров и  се записах като доброволец. Грижех се за над 500 бездомни кучета и това стопляше сърцето ми. В момента приюта има проблеми с земята и се мести, което също е много болна за мен тема. Помагам както мога. Занимавала съм се и с много други неща. Дори съм била част от една от най-големите младежки организации у нас- Български младежки Червен кръст, като имам няколко спечелени състезания. Сега предимно уча и времето си го отделям на хората / и животното/, които обичам. Нямам много време за страничните интереси или време да развивам хобитата си, но ми трябваше нещо, което да е отдушник на всичките тези мисли и чувства, които имам. Нещо, което да ми помага да подреждам мислите си, да споделям с вас и ако има как да съм полезна на обществото / ако не цялото, то поне на blogger обществото за начало./

И така реших да стана част от blogger пространството. Както видяхте имам хиляди интереси. Вярно е, че рано или късно страстта ми към всяко занимание поохладнява, но въпреки това продължавам да следя блоговете и сайтовете, свързани с предишни мои интереси. Затова този блог смятам да го посветя на моят интерес към готвенето и експериментирането пък  накрая ще видим какво ще се получи.

А и нали знаете... всяко голямо пътуване започва с една малка крачка!

Марина